Във философията силогизмът е дедуктивен аргумент, състоящ се от три твърдения. Според аристотеловата традиция силогизмът е най-съвършената форма на дедуктивен аргумент. Аристотел анализира и кодифицира силогизмите в своя труд „Органон“ и уточнява как работят различните фигури и начини на силогизма.
Типичната структура на дедуктивен силогизъм е следната:
Основна предпоставка: Предложение, съдържащо общо твърдение.
Малка предпоставка: Предложение, което съдържа конкретно твърдение.
Заключение: Предложение, което е логично извлечено от главните и второстепенните предпоставки.
Например в силогизма „Всички човешки същества са смъртни; Сократ е човешко същество; Следователно Сократ е смъртен“, основната предпоставка е „Всички човешки същества са смъртни“, второстепенната предпоставка е „Сократ е човешко същество“ и заключението е „Следователно Сократ е смъртен“.
Силогизмите могат да бъдат валидни или невалидни. Силогизмът е валиден тогава и само ако заключението следва логически от предпоставките. В примера по-горе силогизмът е валиден, тъй като заключението „Сократ е смъртен“ логично следва от предпоставките „Всички човешки същества са смъртни“ и „Сократ е човешко същество“. Ако силогизмът не е валиден, тогава се казва, че е неуспешен.
СИЛОГИЗМЪТ? видове курс ?ЛОГИКА, ФИЛОСОФИЯ
https://www.youtube.com/watch?v=rU5HlbkldfA
6 Силогизми: Формални правила и заблуди
https://www.youtube.com/watch?v=5HykGGpj9zM
Какво е силогизъм във философията?
Силогизмът във философията е дедуктивен аргумент, който се състои от три части: предпоставка, заключение и умозаключение. Предпоставката е изявлението или предложението, което се прави. Заключението е резултатът, който следва от предпоставката. А изводът е логическият процес, използван за достигане до заключението от предпоставката.
Какво е силогизъм в примерите за философия?
Силогизмът е форма на дедуктивен аргумент, който се основава на логическото заключение на заключение от две предпоставки. Правилният силогизъм трябва да е валиден (предпоставките трябва да са логически съвместими една с друга) и предпоставките трябва да са верни. Ако един силогизъм е валиден, но една или и двете му предпоставки са неверни, се казва, че аргументът е дедуктивно силен, но също така се казва, че е погрешен.
Примери за силогизми:
- Всички човешки същества са смъртни.
Сократ е човешко същество.
Значи Сократ е смъртен.
- Никое човешко същество не е бог.
Сократ не е бог.
Следователно Сократ е човешко същество.
Какво е определението за силогизъм във философията?
Силогизмът е форма на дедуктивен аргумент, който се състои от три части: предпоставка, втора предпоставка и заключение. Първата предпоставка установява обща предпоставка, докато втората предпоставка установява специфична предпоставка. Изводът следва от предпоставките.
Какви елементи са необходими, за да се счита един аргумент за валиден силогизъм?
Необходимите елементи, за да се счита един аргумент за валиден силогизъм, са три: предпоставките, заключението и тезата. Предпоставките трябва да са верни и логически непротиворечиви една с друга, а заключението трябва да следва логически от предпоставките. Тезата е твърдението, което се прави в силогизма и трябва да е съвместимо с предпоставките.
Какви са различните форми на силогизъм, които съществуват?
Има три основни вида силогизъм: категоричен, хипотетичен и разделителен.
Категоричните силогизми са силогизми, които използват категорични пропозиции (една пропозиция е категорична, ако е универсална или частна). Има четири правила, които категоричният силогизъм трябва да следва, за да бъде валиден:
1) Трябва да има три термина, всеки от които се появява два пъти.
2) Помещенията трябва да са категорични предложения.
3) Заключението трябва да бъде категорично твърдение.
4) Трите твърдения трябва да бъдат логически подредени, така че да има една предпоставка, съдържаща главния термин (терминът, който се появява в заключението), една предпоставка, съдържаща второстепенния термин (терминът, който не се появява в заключението) и заключение, съдържащо средния термин (терминът, който се появява и в двете предпоставки).
Хипотетичните силогизми са силогизми, които използват хипотетични предложения (предложението е хипотетично, ако е или условно, или дизюнктивно). Има четири правила, които трябва да следва един хипотетичен силогизъм, за да бъде валиден:
1) Трябва да има три предложения, всяко от които се появява два пъти.
2) Предпоставките трябва да са хипотетични предложения.
3) Заключението трябва да бъде хипотетично предложение.
4) Трите предложения трябва да бъдат логически подредени, така че да има една предпоставка, съдържаща антецедента (частта, която идва преди „ако“ в условно предложение или частта преди „или“ в разделително предложение), една предпоставка съдържащо следствието (частта, която идва след "ако" в условно предложение или частта след "или" в разделително предложение) и заключението, съдържащо протазиса (частта "ако" от условно предложение) или псевдоним (частта «тогава» от условно предложение или частта «или» от разделително предложение).
Дизюнктивните силогизми са силогизми, които използват дизюнктивни предложения (едно предложение е дизюнктивно, ако е или универсално, или конкретно). Има четири правила, които дизюнктивният силогизъм трябва да следва, за да бъде валиден:
1) Трябва да има три термина, всеки от които се появява два пъти.
2) Предпоставките трябва да са дизюнктивни предложения.
3) Заключението трябва да бъде разделително предложение.
4) Трите твърдения трябва да бъдат логически подредени, така че да има една предпоставка, съдържаща дизюнктивния термин (терминът, който се появява и в двете предпоставки), една предпоставка, съдържаща утвърдителния термин (терминът, който се появява в заключението), и заключението, съдържащо отрицателният термин (терминът, който не се появява в нито една предпоставка).
Защо силогизмът се смята за полезен инструмент в логиката и философията?
Силогизмът е форма на дедуктивен аргумент, който се основава на извеждане на заключение от две предпоставки. Това е полезно в логиката и философията, защото ни позволява да изследваме аргументите по систематичен начин и да достигаме до логически заключения от тях. Силогизмът е особено полезен във философията, защото ни помага да анализираме и разбираме аргументите на философите по-точно.
