Сестринската диагностика е процесът, чрез който медицинската сестра идентифицира здравословните проблеми на пациента. Този процес се осъществява чрез събиране на данни, оценка на данните и установяване на цели на грижите. Сестринските диагнози се основават на NANDA-I (Северноамериканската асоциация за развитие на сестринството), която е таксономия, която определя термините, използвани за описание на здравословни проблеми.
Медицинската сестра поставя диагноза, като събира данни от пациента, семейството и други източници. Тези данни се оценяват с помощта на модела за сестринска диагноза, който включва анализ на ситуацията, идентифициране на проблема и поставяне на цели. Сестринската диагностика е непрекъснат процес, който се извършва през целия цикъл на грижа.
Сестринската диагноза е важна, защото позволява на медицинската сестра да идентифицира здравословните проблеми на пациента и да постави цели за грижа. Също така е полезно за документиране на състоянието на пациента и плана за грижи.
Видове сестрински диагнози
https://www.youtube.com/watch?v=XwQkpvmoI_w
Видове сестрински диагнози
https://www.youtube.com/watch?v=G9xVxMW_eLA
Какво представляват сестринските диагнози?
Сестринските диагнози са твърдения, които описват текущо или потенциално здравословно състояние/дискомфорт, за да се установят целите на сестринските грижи. Диагнозите се основават на оценката на лицето и могат да се използват за планиране, прилагане и оценка на сестринските грижи.
Какво представлява сестринската диагноза на СЗО?
Според СЗО сестринската диагноза е „систематичен и логичен процес на идентифициране на здравословните/заболяващите проблеми на пациента, определяне на целите на сестринските грижи и планиране на сестрински интервенции за разрешаване или подобряване на тези проблеми“.
Какво представляват примерите за сестрински диагнози?
Сестринската диагноза е идентифициране на здравословни проблеми, за които може да бъде даден план за грижа. Сестринските диагнози се основават на оценка на здравето на пациента, медицинска история и физически преглед. Сестринските диагнози се използват за планиране на грижите за пациента и могат да включват проблеми като тревожност, депресия, стрес, безсъние, хронична болка, умора, липса на хранене и липса на упражнения.
Какви са 4-те типа диагностика в сестринството?
Четирите вида сестрински диагнози са:
1. Сестринска диагноза
2. Медицинска диагноза
3. Психологическа диагноза
4. Социална диагноза
Какво е сестринска диагноза и как се поставя?
Сестринската диагностика е превантивна и профилактична идентификация на проблемите и потребностите на населението, базирана на оценка на здравето и състоянието на индивидите, семействата и общностите. Счита се за процес на събиране, валидиране и систематизиране на информация, свързана с текущото здравословно състояние на пациента, за установяване на сестрински цели и планиране на грижи.
Каква информация трябва да бъде включена в сестринската диагноза?
Сестринската диагноза трябва да включва идентифициране на текущото състояние(ия) на пациента, целта(ите) на сестринските грижи, сестринската(ите) интервенция(и), крайните точки и прогнозата.
Как се използват сестринските диагнози в клиничната практика?
Сестринските диагнози се използват за оценка на пациентите и съставяне на план за лечение. Сестринските диагнози се основават на оценка на медицинската история на пациента, представяне на симптомите, физически преглед и резултати от тестове.
Какви изследвания върху сестринските диагнози съществуват и какви нови открития са открити?
Концепцията за сестринска диагноза произхожда от работата на Вирджиния Хендерсън, която я определя като „клинична преценка за човешкия отговор на действителни или потенциални проблеми“. 1 Следователно сестринската диагноза е клиничен процес, чрез който медицинската сестра идентифицира здравословните проблеми на пациента и планира грижите, необходими за разрешаването им.
Идентифицирането на здравословните проблеми на пациента изисква наблюдение и събиране на данни. Констатациите на сестринската диагноза се основават на доказателства, получени от историята на пациента, физикалния преглед, лабораторните резултати и други диагностични изследвания, както и наблюденията на медицинската сестра за взаимодействията на пациента с неговата или нейната среда. От тези открития се формулират сестрински диагнози, които са клинични преценки за човешкия отговор на реални или потенциални проблеми.
Сестринските диагнози се категоризират според предназначението им. Превантивните сестрински диагнози се фокусират върху идентифицирането на рискови фактори, които могат да доведат до здравословни проблеми, докато лечебните сестрински диагнози се фокусират върху идентифицирането на настоящите здравословни проблеми на пациента. 2 Има и сестрински диагнози за промоция на здравето, които се фокусират върху укрепване на защитните фактори, които могат да предотвратят развитието на здравословни проблеми, и рехабилитационни сестрински диагнози, които се фокусират върху възстановяване на физическите функции и/или умствени загуби поради здравословен проблем. 2
Сестринската диагностика е непрекъснат процес, който започва с първото взаимодействие между медицинската сестра и пациента и се простира през целия цикъл на медицинско обслужване. Сестринските диагнози се формулират с получаването на повече открития и могат да бъдат модифицирани или премахнати, когато пациентът реагира на грижите. 3
Изследванията върху сестринската диагностика се фокусират върху ефективността на този процес при идентифициране на здравословните проблеми на пациентите. 4-6 Проучване, проведено през 2005 г., установи, че системното използване на сестрински диагнози в процеса на планиране на грижите е свързано с подобряване на качеството на медицинските грижи. 7 Друго проучване, публикувано през 2007 г., оценява въздействието на образователна програма върху сестринската диагноза върху сестринската практика и открива значително подобрение в качеството на диагнозите, поставени от медицинските сестри. 8 Тези открития предполагат, че сестринската диагностика е ефективен процес за идентифициране на здравословните проблеми на пациентите и разработване на персонализиран план за грижа за всеки от тях.
