Знанието е едно от най-фундаменталните понятия във философията и същевременно едно от най-трудните за дефиниране. Най-общо може да се каже, че познанието е отношение между субекта (този, който знае) и обекта (това, което се знае). Но това определение оставя без отговор много въпроси: каква връзка трябва да има между субекта и обекта, за да говорим за знание? Как да разберем дали нещо е вярно или невярно? Каква роля играят опитът и разумът в знанието?
През цялата история много философи са се опитвали да отговорят на тези въпроси. След това ще видим някои от основните теории на познанието според най-важните автори.
Платон: Знанието е копие на реалността
За Платон знанието е копие на реалността. Това означава, че когато видим обект (например ябълка), това, което виждаме, е несъвършено копие на истинската ябълка. Истинската ябълка е неизменен и вечен обект, който съществува в света на идеите. Следователно знанието е съответствието между несъвършеното копие (ябълката, която виждаме) и реалния обект (вечната ябълка).
Аристотел: Знанието е акт на възприемане на истината
За Аристотел познанието е актът на възприемане на истината. Това означава, че когато видим обект, това, което правим, е да възприемаме неговата истина. Аристотел разграничава два вида истина: фактическа истина (напр. ябълката е кръгла) и формална истина (напр. ябълката е ябълка). За Аристотел знанието изисква и двата вида истина: ако възприемаме само фактическа истина, имаме само мнение; Ако възприемаме само формалната истина, имаме само преценка. Само когато възприемем и двете истини, можем да говорим за знание.
Декарт: Знанието е действие на разума
За Декарт познанието е действие на разума. Това означава, че когато видим обект, това, което правим, е да използваме разума си, за да заключим за неговото съществуване. Според Декарт разумът е безпогрешен, така че ако правилно заключим съществуването на даден обект, можем да сме сигурни, че той съществува. Въпреки това Декарт признава, че понякога можем да грешим в нашите заключения. Следователно за Декарт знанието изисква не само разум, но и сигурност. Можем да сме сигурни в нещо само ако го заключим правилно чрез разума си.
Хюм: Знанието е вяра, основана на опит
За Хюм знанието е вяра, основана на опит. Това означава, че когато видим обект, това, което правим, е да формираме убеждение за него въз основа на нашия опит. Хюм призна, че нашите вярвания не винаги са верни, но той поддържаше, че те са по-вероятни, ако се основават на нашия опит. Следователно за Хюм знанието изисква не само вяра, но и опит. Можем да сме сигурни в нещо само ако сме го преживели директно.
ДЕФИНИЦИЯ И ВИДОВЕ ЗНАНИЕ
https://www.youtube.com/watch?v=tXM9YKdVtqQ
Понятия според авторите
https://www.youtube.com/watch?v=m-6_ingO1c8
Какви автори говорят за знание?
Има много автори, които обсъждат понятието знание. Някои забележителни примери включват Платон, Аристотел, Рене Декарт и Джон Лок. Всеки от тези мислители има различни идеи за това какво е знание и как може да бъде придобито. Например Платон вярва, че знанието е нещо, което може да се постигне чрез разум и съзерцание, докато Аристотел смята, че е възможно да се придобие знание чрез наблюдение и опит. Известният аргумент на Декарт е, че знанието е нещо, което може да се извлече от ясни и отчетливи идеи, докато Лок вярва, че това е нещо, което може да се придобие чрез сетивно възприятие.
Какво е знание Redalyc?
Redalyc е мрежа от институционални хранилища на цифрови документи, популяризирани от Автономния университет на щата Мексико и Латинскоамериканския институт за образователна комуникация, с цел улесняване на свободния достъп до научна и техническа литература от Латинска Америка и Карибите.
Какво е APA знание?
APA знанието е форма на знание, основано на философията на прагматизма. Според прагматизма важен е ефектът, който имат нашите действия и вярвания, а не тяхната обективна истина. Следователно знанието за APA не се основава на търсенето на обективна истина, а на търсенето на ефективност. Прагматизмът е разработен от американските философи Чарлз Сандърс Пърс, Уилям Джеймс и Джон Дюи.
Какво представлява теорията на познанието на Кант?
Теорията на познанието на Кант е философска теория, която обяснява как придобиваме знания. Според Кант хората придобиват знания чрез опит, но също така използват разума, за да обработват информацията, която получават чрез сетивата. Кант твърди, че разумът е основният източник на цялото знание. Кант също заявява, че знанието се разделя на два вида: априорно и постериорно. Априорното знание е знание, което се придобива независимо от опита, докато апостериорното знание се основава на опита.
Какво е знание според авторите?
Знанието, според авторите, е човешка способност, която ни позволява да разбираме реалността чрез опит, изучаване и размисъл. Това е социална конструкция, основана на обмен на идеи и диалог между индивидите. Знанието е начин да разберем света около нас и да действаме в него.
Какви видове знание съществуват според авторите?
Според авторите има три вида знания. Първият тип знание е мълчаливото знание, което се отнася до типа знание, придобито чрез опит и неформално обучение. Вторият тип знание е експлицитното знание, което се отнася до типа знание, което може да бъде изразено устно или писмено. Третият и последен вид знание е процедурното знание, което се отнася до типа знание, което се придобива чрез инструкции и обучение.
Как хората придобиват знания според авторите?
Човешките същества могат да придобиват знания по различни начини, според авторите. Чрез наблюдение, изучаване, опит и разсъждения, хората могат да научат и разберат света около себе си.
Защо знанието е важно според авторите?
Има много причини, поради които знанието е важно, според различни автори. Някои казват, че е важно, защото ни помага да разберем света и нашето място в него. Други вярват, че знанието е сила и че разбирането на повече за света ни дава по-добър шанс да направим положителни промени в него. Трети пък казват, че знанието е начин да се свържем с други хора и да създадем споделено разбиране за нашето общо човечество. Каквато и да е причината, няма съмнение, че знанието е ценна част от живота ни.
