A posteriori е латински израз, който означава „след случилото се“. Отнася се до аргумент или разсъждение, което се основава на опит или наблюдение. A posteriori аргумент е в противоречие с a priori аргумент, който се основава на логика или разум.
Какво значи априори?
Пряко и непряко знание (априори – апостериори)
A posteriori
Аргументът a posteriori е аргумент, който разчита на опита, за да направи заключение за своята причина. Характерната форма на апостериорния аргумент е следната: (1) възприемам X; (2) Емпирични изводи: по силата на моя опит заключавам, че X се произвежда от Y (известна причина); (3) Индуктивни заключения: по силата на миналото заключавам, че Y (причината) ще произведе X (следствието) в бъдеще. Тези аргументи се съсредоточават върху идеята, че причината и следствието са свързани по такъв начин, че следствието винаги следва причината. С други думи, природата е постоянна и ако една причина има определен ефект в даден момент, тя винаги ще има същия ефект при същите условия. Апостериорните аргументи са основата на науката, тъй като всички научни твърдения трябва да могат да бъдат проверени чрез опит.
Примери за a posteriori
A posteriori означава „чрез опит“, противопоставено на своята противоположност, a priori (антонимно означава „чрез разсъждение“). Апостериорното заключение се получава чрез наблюдение на света, докато априорното заключение отказва каквото и да е влияние от наблюдението. Най-често срещаният пример за a posteriori е достигането до заключение за нещо чрез преживяване, без да имате предварителни познания за това заключение.
Значение на a priori
A priori е термин, който се отнася до нещо, което се приема за даденост или се разбира само по себе си, тоест нещо, което не изисква доказателства или доказателства, за да бъде разбрано.
Понятието априори е уместно в различни области на знанието, като логика, епистемология, онтология и естетика. В областта на логиката се казва, че нещо е априорно, когато се извежда от принцип, без да се прибягва до опит. В епистемологията говорим за a priori да се отнасяме до това, което е известно, без да се налага да преминаваме през опит, тоест към това, което е известно само по себе си.
В онтологията терминът a priori се отнася до свойствата или характеристиките на нещата, които се разбират без необходимост от предварителен опит. Например, можем да кажем, че понятието битие е нещо a priori, тъй като можем да го представим, без да е необходимо да прибягваме до опит.
И накрая, в естетиката се казва, че нещо е a priori, когато се възприема директно, тоест без необходимост от интерпретация или анализ.
Като цяло можем да кажем, че терминът a priori се отнася до това, което се разбира без необходимост от доказателства или външни доказателства, а по-скоро това е нещо, което се разбира само по себе си.
Примери за a priori
Определение В логиката и епистемологията тези предложения или теории, които са независими от опита, се наричат априорни. Терминът се противопоставя на този на a posteriori (което зависи от него).
Примери за a priori: Много понятия се приемат a priori, защото са родени от чист разум; тоест не изискват емпирична проверка. Някои примери са следните: * Движение * Единство * Причинно-следствена връзка * Пространство * Празнота * Продължителност * Идентичност * Разлика * Двойственост... и т.н.
Допускането, че съществуването на тези концепции е рационално легитимно, тъй като, ако не, техните противоположности биха били непременно верни. „По същия начин вярата в корен квадратен от две или в съществуването на животни е законна от рационална гледна точка, тъй като те са естествено правдоподобни.
И това е така, защото тези понятия са теореми, тоест резултат от дедуктивни разсъждения. Например: * Точката е нещо, което няма разширение (което няма мярка, както се казва популярно). * Ъгълът е вид свойство на фигурата. * При прав ъгъл липсва наклон. * Триъгълникът е тази фигура, която има три ъгъла. * … и т.н.
Демонстрациите се характеризират, защото разсъждението е задължително валидно. Това означава, че в тях всички предпоставки са непременно верни и, следователно, заключението също.
От това следва, че ако една теория е рационално легитимна, която води до заключение, свързано с опита, какъвто е случаят с принципа на причинно-следствената връзка, тя ще бъде легитимна сама по себе си.
Тоест в този случай теорията е независима от опита, тъй като се основава на чистото приложение на разума. Има обаче фон Хумболт, „който заявява (...), че всяко знание е, по определен начин, a priori.
Сетивата биха генерирали чувствителния материал, но той винаги ще бъде моделиран и трансформиран чрез работата на изображението. Нашето възприятие не би получило впечатлението от външни обекти, а от набор от предишни впечатления.
Чувствителните обекти биха били ментални образувания» 1. С други думи, за разлика от това, което твърди Кант, Хумболт поддържа, че менталните репрезентации са a priori. По този начин един активен процес на лечение ще посредничи между конкретната реалност и умствените представи, направени от нея. На английски: a priori
Разлика между апостериори и априори
Епистемологията, съвкупността от знания, която изучава природата на научното познание, е разделена на две широки категории. Априорният подход разглежда знанието като продукт на човешкия интелектуален капацитет, докато апостериорният подход го счита за резултат от опита. Това разделение обаче не е бинарно и много автори защитават междинна позиция.
Терминът a priori произлиза от латински и означава „от преди“. В контекста на епистемологията се отнася до идеята, че знанието се извлича от човешкия интелектуален капацитет, тоест от ума, а не от опита. Терминът a posteriori, от друга страна, идва от латински и означава „след това“. Отнася се до идеята, че знанието се основава на опита, тоест на това, което възприемаме чрез сетивата си.
Една от ключовите характеристики на априорния подход е, че той разглежда знанието като неизменно. Тоест, след като имате определено знание, то не може да бъде променено. Например знаем, че два обекта не могат да заемат едно и също пространство по едно и също време. Това е априорна истина, тъй като не е нужно да я преживяваме, за да я знаем. Друг пример е Питагоровата теорема, която се основава на идеята, че сумата от квадратите на страните на правоъгълен триъгълник е равна на квадрата на неговата хипотенуза.
Апостериорният подход, от друга страна, разглежда знанието като нещо променливо. Това означава, че знанието може да бъде променено с промяната на нашия опит. Например можем да разберем какъв е вкусът на едно ястие само след като го опитаме. По същия начин можем да разберем дали дадено лекарство е ефективно само след като го използваме.
Една от най-честите критики към априорния подход е, че е твърде абстрактен и не може да се приложи към конкретна реалност. Това е така, защото априорният подход не взема предвид човешкия опит. Например, питагоровата теорема се основава на идеята, че сборът от квадратите на страните на правоъгълен триъгълник е равен на квадрата на неговата хипотенуза. Тази идея обаче не може да бъде проверена чрез опит, тъй като не можем да измерим страните на правоъгълен триъгълник.
Апостериорният подход, от друга страна, се основава на опита. Например можем да разберем какъв е вкусът на едно ястие само след като го опитаме. По същия начин можем да разберем дали дадено лекарство е ефективно само след като го използваме. Друг пример е знанието за съществуването на други хора. Може да имаме абстрактна представа за това какво е човек, но можем да знаем, че други хора съществуват само след взаимодействие с тях.
Като цяло, апостериорният подход е по-лесен за прилагане към конкретната реалност, тъй като взема предвид човешкия опит. Априорният подход, от друга страна, е по-абстрактен и следователно по-трудно приложим към реалността.
A posteriori: Отнася се до нещо, което е изведено от опит.
Характеристика на апостериорния метод е, че знанията не могат да бъдат придобити без опит.
С други думи, апостериорното знание е обусловено от опита.
Това е видът знания, които придобиваме чрез сетивата. Априори:
Отнася се до нещо, което се извежда независимо от опита. Характеристика на априорния метод е, че знанието може да се придобие без опит.
С други думи, априорното знание не е обусловено от опита.
Това е видът знание, което придобиваме чрез разума.
Примери за a posteriori:
Пример за a posteriori е знанието, че ябълките са сладки, тъй като това се извежда от опита от яденето на ябълки.
Значение на a priori:
Отнася се за нещо, което се извежда без нужда от опит.
Понятието a priori се използва за обозначаване на нещо, което е известно независимо от опита. Нещо е a priori, ако можем да го познаем, без да се налага да прибягваме до опита. Това означава, че ако нещо е a priori, ние можем логически да го изведем от други знания, които вече притежаваме.
Можем да разделим знанието на две големи категории: априорно знание и апостериорно знание. Априорното знание е това, което се извежда независимо от опита, докато апостериорното знание изисква опит да бъде придобит.
Примери за априорни знания са тези, при които не се нуждаем от опит, за да ги придобием. Например познанията по математика и законите на логиката се считат за a priori, тъй като можем да ги изведем от основни принципи независимо от опита.
От друга страна, апостериорното знание изисква придобиване на опит. Например знанието, че човек е висок или че слънцето е горещо, изисква пряко придобиване на опит.
Въпреки че априорното знание е независимо от опита, това не означава, че е вродено. Априорно знание може да бъде придобито чрез учене, тъй като можем да научим законите на логиката и математиката от основните принципи.
Примери за a priori:
Пример за a priori е знанието, че 2+2=4, тъй като това се извежда без нужда от опит.
Нещо по-научно...
Априорно знание се отнася до знание, което е придобито независимо от опита. Това е вид интуитивно и рационално знание, което се основава на логика и разум, а не на наблюдение или експериментиране.
Априорното знание е по същество вродено, тоест придобито е без необходимост от опит. Всъщност априорното знание е единственият вид знание, което можем да имаме, което е напълно независимо от опита. Например знаем, че 2+2=4, независимо дали сме добавили два обекта преди или не.
За разлика от това, апостериорното знание се основава на опит и наблюдение. Например знаем, че водата е гореща или студена в зависимост от това дали сме я изпитали като такава. По същия начин не бихме могли да знаем какъв е вкусът на шоколада, освен ако не сме го опитали.
Накратко, априорното знание е вродено и се придобива чрез логика и разум, докато апостериорното знание се придобива чрез опит и наблюдение.
Разлика между апостериори и априори
a priori се извлича от философско твърдение. A posteriori: Терминът a posteriori идва от латински и означава „след“. Терминът се използва във философията за обозначаване на аргумент, който се основава на опит. Според това апостериорните идеи са тези идеи
Какво е апостериорен синоним?
A posteriori е името, дадено на аргумент или доказателство, което се основава на опит и наблюдение. За разлика от дедукцията, която се фокусира върху логиката и разума, апостериорният тест се отнася до конкретни факти и емпирични доказателства. Следователно може да се каже, че „апостериори“ е синоним на „емпиризъм“.
Какво означава a priori a posteriori?
a priori – Отнася се до идея или теория, която е установена преди да се случи преживяване.
Тоест това е преценка, която се прави без да се прибягва до опит.
a posteriori – Отнася се до идея или теория, която е установена след възникване на преживяване.
Това означава, че това е преценка, направена от опит.
Какво е a posteriori аргумент?
Апостериорният аргумент е аргумент, който се основава на опит или емпиризъм.
Какво е след датата?
Датата е времева референция, която се използва за определяне на реда във времето на събитие или поредица от събития. Думата "дата" идва от латинското datum, което означава "дадено".
